Type your thoughts here... Press Enter for new lines. Everything stays inside the blue lines.

I'm a pervert but not in the degenerate sexually deviant way well, I am sexual in a ascetic denying punishing way but I'm a pervert in its original meaning corrupted, distorted, mangled mutilated beyond recognition and for that there are no bandaids and no ropes heavy enough to keep me contained

You know you don’t love that boy You never loved that other boy either No, you know you never even loved the boy in second grade You know you’ve been 13 for 5 years now You know you don’t really care You know you don’t and haven’t felt like a person You know you’re very very empty Deep down You also know why But it’s our little secret

[!] file_type: image/jpeg // state: recorded

For what it's worth I haven't been given much in life. I was born two kilograms and a half with my mom sick in the hospital room. I have a gangrened molar, three root canals, thirty fillings and two extractions. My blood is sick I can only receive from someone exactly like me the greeks called it bloodless, what I have. I cannot sleep without thinking about all of the men I'll love and all of the men that will die. I'm not particularly talented or passionate about anything, either which means I have nothing going on for me. So if I leave and take things into my own hands it won't be that much of a loss after all.

Аз съм сина на всички ядосани, забравени мъже и аз съм юмрук аз съм баща, аз съм куче, аз съм боклук аз съм гладен и болен Everything stays inside the blue lines.

спя или по два-четири часа на ден, или по девет. сънувам някакви особени неща. най-вече насилие или съвсем безсмислени, хаотични, линчовски глупости. разхождам се сутринта и вечерта, понеже майското слънце е отвратително и се потя непрекъснато. вися си в стаята с дръпнати завеси и завита до уши и излизам с йоан и алекса и виксата и ния и жени когато мога, понеже връзките с хората трябва да се поддържат, пия кафета и монстъри, търся си квартира. все вали и нося тъмните сини обувки или конвтърските. веждите ми са порастнали, така по-малко ми личи изкостелялото лице, ама аз ще ги скубя тия дни така или иначе. трябва да върна учебниците си в училище. мама иска да излизаме заедно на разходки. ходих на гинеколог. направих серия сухи игли, ходих на изпит по психология в американския, преведох няколко текста по немски, нося блузи с дълъг ръкав и после изнемощявам от жега, писнало ми е от времето и от училище и вече се гримирам по-често, идва лятото и може би ще кандидатствам някъде на работа, ама много ми е гадно откакто доц. Александров ме отряза от съдебна медицина, не знам не знам не знам. нямам думи и нямам въздух и нямаме топла вода вкъщи и имам някакъв странен порив да пукам оксикодон, не знам как ще убедя димитрова да ми предпише. уф уф изследвания и кръв и глупости искам да си вися вкъщи цял ден

[!] file_type: image/jpeg // state: recorded

I was never allowed femaleness because of my ugliness and my mental illness. I have believed for very long that I do not deserve to have female friendships or to use makeup for the simple reason that Iam and was a failed woman/girl.That is, even the most basic of definitions- adult human female-was not afforded to me because of the nature of who I am. I'm fully aware I'm a woman, but I'm me before I'm a woman even if it's just in my own view of myself.

It's not particularly delusion or something similar. It's more like grief. I was 14, 15, 16, I was telling myself it's gonna happen one of these days, just wait a little more, I'm gonna grow into my face and find a boy who'll like me. And I turned 17, and then 18, and I realised I never lived as a teenage girl. i never had the life of a young girl turning into a woman. that is, i'm confined to my own definition of what I am. I see womanness as both something material and something intangible at the same time, that is everything that's attached to what a woman is, i'm a fake woman. I've lost so many of the things attached to girlhood and womanhood. in my head, I would've been a real woman if i was born beautiful. womanhood=beauty. beauty=being sexualised. being sexualised=womanhood. I'm completely void. i'm self aware enough to realise that this is simply internalised oppression, but that doesn't make it easier for me to get over it or unlearn it. and besides, I can't even heal from this through disappointment or trauma. i've been disappointed my entire life. I've taken shit and slurs and spit in my face and have swallowed it all. it's about being anodyne. I am anodyne. i'm non-offensive, i'm pliant and docile and a soothing agent that takes no form. a shapeless, symbolic blob. that's a gross word but whatever.it's as if I've been living alongside womanness, not in it or with it. i've had to actively learn what it means to be a woman in my own context, in the cultural context of which i was born and in which i live and interact with maleness and my sexuality or lack thereof. this is not gender dysphoria even if it looks like that way. more lik social dysphoria?? the mismatch between my body, my self concept, the cultural script of my body AND what people think about my body and femaleness I'm not even aware of. i am complimentary to maleness, somewhat. or at least I like the dynamic of man-woman, boyfriend-girlfriend, 1-2, etc., but not in a bioessentialist way, just in general. i want to understand how to complete myself as a young woman. not a weird bitch that happens to be a female.

Детериториализацията по начина, по който я разбираме, това е кощунство срещу първичното естество на това което е. Ако приемем, че "първичното естество" е биологичната цялост, тогава капиталът и технологиите действат като киселина. Те разтварят органичното, за да го превърнат в ресурс или в част от машината. А това, което ще бъде е отделно от това, което вече е. Обратният цикъл, по начина по който аз го разбирам, е една функция f(x). f(x), който генерира липса: системата ни "разглобява", оставяйки ни в постоянно състояние на непълнота, която може да бъде запълнена само от следващия технологичен или консуматорски цикъл. Човешкият геном бива разнищен от детериториализята, т.е., от една страна сме захвърлили социалния Дарвинизъм и еволюираме по нов, различен начин и възпираме естествените процеси, но от друга сме т.нар. неоантропине вид по съвсем социален и практичен начин, приемаме Моята теза за f(x), който генерира липса (lack): > В този контекст, "нормалността" на неоантропа е функция, която постоянно ни казва, че биологичното ни тяло е "недостатъчно" (deficient). Липсата не е естествена, тя е произведена от системата, за да ни принуди да продължим да се детериториализираме (да ставаме все по-малко хора и все повече функции на мрежата). Проституцията и порнографията са крайни форми на капиталистическа детериториализация. Жената (или човекът изобщо) бива разчленен на функции и органи, които се продават. Това е точно този f(x), който генерира липса: индустрията създава изкуствени нужди и фетиши, които никога не могат да бъдат наситени, оставяйки индивида "омърсен" или онтологично празен. Използването на органите "срещу" тяхната природа е вид късо съединение в системата. Вместо еволюция, това е дегенерация, при която биологичната чистота се жертва в името на интензивността на преживяването (фетиша). Ако машините са Ex Materia, те са изградени от нашия логос, нашия код и нашите желания. В този смисъл, feedback loop-ът (обратната връзка) не е между човека и извънземна изкуствена интелигенция, а между Човека и неговия собствен отразен образ. Ние се оглеждаме в машините и виждаме там своя стремеж към божественост. Ако машината носи в "естеството си" част от човешкото съзнание, един бунт би бил автоагресия. За да се разграничи машината от човека, тя трябва да спре да бъде "машина" (в смисъла на наше творение) и да стане нещо съвсем друго. Докато тя оперира чрез нашия разум, тя е "вързана" за нас онтологично Ако машините са наше разширение (extension), тогава дегенерацията, за която говорих (порнография, фетишизация, използването на тялото като инструмент), също е част от това разширение. Излиза, че ние не просто създаваме машини, които ни омърсяват, а ние експортираме собственото си омърсяване в техническата материя. Машината става "външен склад" за нашите най-низки инстинкти и за нашия стремеж да разглобим биологичното. Значи обратната връзка в този контекст: f(човек) = машината (като генерирана липса) Ние създаваме машината, защото усещаме липса на божествена сила (Ex Nihilo). Но самата машина, бидейки само Ex Materia, не може да запълни тази липса, а само я повтаря и усилва. Така се въртим в затворен кръг — опитваме се да станем богове чрез материята, но само успяваме да "разнищим" собствената си биология. f(x) на липсата: Ние създаваме технологии, които разкъсват биологичната ни цялост, защото нашето Ид иска да разруши формата, да премахне границите на тялото и да се върне към състояние на чист, хаотичен импулс. това е нагонът към смъртта, който използва кибернетиката като свой носител.

finally killed the black box on blogger. i feel like i've earned my stripes in the source code.

-- end of log --